Съдържание
Мизофонията е състояние, при което човекът реагира силно и негативно на малки звуци, които повечето хора не забелязват или осмислят, като звука на дъвчене, кашлица или просто прочистване на гърлото например.
Тези звуци могат да накарат човека да се чувства много неудобно, тревожно и желаещо да изостави всеки, който издава звука, дори по време на нормални ежедневни дейности. Въпреки че човек може да разпознае, че изпитва някакво отвращение от тези звуци, той обикновено не може да не се чувства по този начин, което прави синдрома да прилича на фобия.
Тези симптоми обикновено започват да се проявяват в детството, на възраст около 9 до 13 години и се поддържат през зряла възраст, но психологическата терапия може да бъде техника, способна да помогне на човека да понася по-добре някои звуци.
Как да идентифицираме синдрома
Въпреки че все още няма тест, способен да диагностицира мизофония, някои от най-честите признаци на хора с това състояние се появяват след определен звук и включват:
- Станете по-развълнувани;
- Бягайте от мястото на шума;
- Избягвайте някои дейности поради малки шумове, като например да не излизате да ядете или да слушате хора, които дъвчат;
- Прекомерна реакция на обикновен шум;
- Попитайте обидно да спре шума.
Този тип поведение може също така да попречи на отношенията с най-близките хора, тъй като някои звуци, като кашлица или кихане, не могат да бъдат избегнати и следователно човекът с мизофония може да започне да избягва да бъде с някое семейство или приятели, които го правят звук по-често.
В допълнение, и въпреки че е по-рядко, могат да се появят и физически симптоми като повишен пулс, главоболие, проблеми със стомаха или болки в челюстта.
Основни звуци, които причиняват мизофония
Някои от най-често срещаните звуци, които причиняват появата на негативни чувства, свързани с мизофонията, са:
- Звуци, причинени от устата: пийте, дъвчете, оригвайте, целувайте, прозявайте или мийте зъбите си;
- Дишащи звуци: хъркане, кихане или хрипове;
- Звуци, свързани с гласа: шепот, носов глас или многократно използване на думи;
- Звуци от околната среда: клавиши на клавиатурата, включен телевизор, изстъргване на страници или шум от часовника;
- Звуци на животни: кучешки лай, летящи птици или пиещи животни;
Някои хора изпитват симптоми само когато чуят един от тези звуци, но има и случаи, в които е трудно да се понася повече от един звук и следователно има безкраен списък от звуци, които могат да причинят мизофония.
Как се извършва лечението
Все още няма специфично лечение за мизофония и следователно състоянието няма лечение. Съществуват обаче някои терапии, които могат да помогнат на човека да понася звуците по-лесно, като по този начин му пречат да участва в нормални ежедневни дейности:
1. Тренировъчна терапия за мизофония
Това е вид терапия, която е преживяна при хора, страдащи от мизофония и която може да се направи с помощта на психолог. Това обучение се състои в това да помогнете на човека да се съсредоточи върху приятен звук, за да избегне неприятния звук, който е в околната среда.
По този начин, в първата фаза, човек може да бъде насърчаван да слуша музика по време на хранене или по време на други ситуации, които обикновено причиняват мизофоничната реакция, опитвайки се да се фокусира върху музиката и избягвайки да мисли за неприятния звук. С течение на времето тази техника се адаптира, докато музиката не бъде премахната и човекът престане да фокусира вниманието си върху звука, причинил мизофонията.
2. Психологична терапия
В някои случаи неприятното усещане, причинено от специфичен звук, може да бъде свързано с някакъв минал опит на този човек. В тези случаи психологичната терапия с психолог може да бъде чудесно средство да се опитате да разберете какво е в основата на синдрома и да се опитате да разрешите промяната или поне да смекчите реакцията на неприятни звуци.
3. Използване на устройства за защита на слуха
Това трябва да е последната изпитана техника и следователно тя се използва по-често в екстремни случаи, когато човекът, дори след като е опитал други форми на лечение, продължава да бъде силно отблъснат от въпросния звук.Състои се от използване на устройство, което намалява звуците на околната среда, така че човекът да не може да чуе звука, който причинява мизофония. Това обаче не е най-добрият вариант на лечение, тъй като може да попречи на способността за общуване с други хора.
Винаги, когато се използва този тип лечение, препоръчително е да се правят психотерапевтични сесии, така че в същото време да се работи по въпроси, свързани с мизофонията, за да се намали необходимостта от използване на тези устройства.
4. Други терапии
В допълнение към вече представеното, в някои случаи психологът може да посочи и други техники, които помагат за релаксация и които могат да накарат човека да се адаптира по-добре към неприятните звуци. Тези техники включват хипноза, неврологичнабиологична обратна връзка, медитация или внимателностнапример, който може да се използва самостоятелно или заедно с посочените по-горе техники.